Повечето съвети за това как да подавате визитка са писани от хората, които печатат визитки. Оставете купчинка в химическото чистене, забодете една на таблото в кафенето, пуснете по една във всяка поздравителна картичка. Това са съвети как да се отървете от хартия и нямат почти нищо общо с това да ви запомнят.
Подаването на визитка е дребен социален жест и като всеки дребен жест има свой момент и свое изречение. Сбъркате ли едното, визитката е в кошчето до петък. Уцелите ли и двете, човекът я запазва. А ако визитката е от тези, които отварят профила ви с допир, запазва направо вас.
Кога да дадете визитката си
Предложете визитката, когато се е появила причина да поддържате връзка, не преди това. Ако започнете с нея, визитката изглежда като опит да продадете нещо. Ако изчакате другият да каже нещо, по което можете да продължите, същата визитка изглежда като любезност.
На практика моментът идва към края на разговора, когато някой каже „пратете ми това“ или „трябва да поговорим пак“. Институтът Emily Post добавя в съветите си за визитките и едно правило за ранга: ако човекът срещу вас е значително по-високо в йерархията, изчакайте той да поиска вашата визитка или да предложи своята. Да тикнете визитка на директор пет секунди след „здравейте“ е най-бързият начин да приключите разговора.
Да попитате е напълно нормално и често е по-добре, отколкото да приемете, че другият я иска. „Може ли да ви дам визитка?“ не струва нищо и дава на другия елегантен начин да каже, че предпочита да се свържете в LinkedIn. За този случай сме писали в статията как да споделите профила си в LinkedIn.
Как се подава самата визитка
Държите визитката така, че текстът да е обърнат към човека и да се чете правилно от неговата страна. Подавате я с дясната ръка, или с двете, ако обстановката е официална, и гледате човека, а не визитката. После казвате с едно изречение защо му я давате. „Директният ми номер е там, обадете ми се за проекта в Пловдив“ върши повече работа от всяко лого.
Подаването с две ръце не е показност. В Япония размяната на визитки (мейши) следва цял протокол и статията за визитките в Wikipedia го описва: подавате визитката за двата горни ъгъла, поемате чуждата за двата долни ъгъла с две ръце, прочитате я, благодарите и в никакъв случай не закривате името с пръсти и не пишете върху нея. Визитка, подадена с една ръка и прибрана непрочетена в джоба, там е дребна обида. В София никой няма да се засегне, но идеята важи навсякъде: визитката замества човека, затова се отнасяйте с нея така, както искате да се отнасят с вас.
Визитки на нетуъркинг събития (и къде да не ги раздавате)
Залата с двеста души е мястото, където се раждат повечето лоши навици. Изкушението е да гледате на вечерта като на раздаване на листовки и да мерите успеха по това колко малко визитки сте върнали вкъщи. Никой не е спечелил клиент по този начин. Визитките, които давате на хора, които не са ги поискали, свършват в кошчето на хотела заедно с баджа.
Стремете се към няколко истински разговора и давайте визитката в края на всеки от тях, по една на човек. Ако говорите с група, подайте на всеки по една, вместо да разперите купчинка като карти за игра. Ако някой иска втора за колега, ще каже; да подадете няколко, без да са ви поискали, изглежда натрапчиво.
Колко визитки да носите зависи от събитието. За целодневна конференция десет до петнайсет хартиени визитки са напълно достатъчни. За вечеря: три. Печатниците ще ви кажат винаги да носите повече, отколкото ви трябват, което е вярно от гледна точка на печатницата. Истинското ограничение е колко разговора, които заслужават визитка, можете да проведете, и този брой рядко надхвърля десетина.
Изложенията са изключението, при което количеството е смисълът. Там визитка на щанда и по една във всяка торбичка са съвсем на място, защото посетителите очакват да събират. Навсякъде другаде, включително на бара след изложението, се връщате към една визитка на разговор.
Не вадете визитка на вечеря, която не е служебна, докато не станете да си тръгвате. Не на сватба и не на погребение, изобщо. Не по средата на чуждо представяне и не на човек, който току-що ви е казал, че напуска бранша.
Таблото с обяви, купчинката на тезгяха и визитката под чистачката на колата са грешка от друг вид. Никой не се дразни от тях. Те са просто декор. Визитка, която никой не е поискал, не дава на никого причина да ви позвъни, а визитка без причина е хартия. Ако искате да ви намират в квартала, бизнес профилът ви в Google и табелата на вратата вършат онова, което таблото би трябвало да върши, и могат да се обновяват.
Как да приемете визитка
Вземете я, погледнете я и кажете нещо за нея. Едно искрено изречение е достатъчно: „А, вие сте в офиса в Лозенец“ или „Хубава визитка“. После я приберете на конкретно място: в калъф или в джоб на сакото, който ще проверите по-късно. Да приберете визитката непрочетена или да я пуснете на масата до чашата си, казва на човека точно колко смятате да я използвате.
Ако искате да си отбележите за какво сте говорили, пишете на гърба, след като човекът се е отдалечил, не пред него. В Япония да пишете върху получена визитка е грубо нарушение на етикета; другаде е просто малко грубо. По-важно обаче е какво правите с визитката на следващата сутрин.
Какво се променя, когато визитката се отваря с допир
Всичко дотук е писано за хартия и почти всичко важи и когато визитката има NFC чип. Пак изчаквате причината. Пак я държите обърната към човека и казвате своето изречение. Разликата е в това, което се случва през следващите три секунди.
При металната NFC визитка другият доближава телефона си до нея и в браузъра му се отваря дигитален профил: вашето име, снимка, номер, имейл, LinkedIn и каквото друго сте решили да покажете. С още един допир ви записва в Контакти. Няма приложение за инсталиране и няма какво да се пише, а купчината чужди визитки, които чакат да ги прехвърлите в телефона, не расте. После ви връща визитката и вие давате същата визитка на следващия човек.
Точно това последно изречение променя сметката. Носите една визитка вместо петнайсет, няма купчинка, която да свърши, и няма препечатване, когато смените длъжността си. Сметнали сме колко струва препечатването в статията скритата цена на хартиените визитки: за човек, който активно се запознава, сумата за три години е няколкостотин евро. Визитка, която остава при вас, се плаща веднъж.
Две малки допълнения към правилата. Първо, кажете какво прави визитката, преди да я подадете, защото неочаквано известие на телефона леко стряска: „Доближете телефона до нея и данните ми ще се появят.“ Второ, оставете човека да допре телефона, когато е готов, вместо да посягате към него. Някои хора все пак предпочитат да имат нещо, което да задържат, затова всяка наша визитка има гравиран QR код на гърба. Ако искате да видите как изглежда една такава, конфигураторът показва лицето, гърба и профила, който се отваря.
Пишете на човека до два дни
Визитка, подадена добре и без последващо съобщение, е визитка, подадена зле, само с повече усилия. Harvard Business Review нарича липсата на последващо съобщение най-честата грешка при запознанствата, а най-силно я забелязват хората, от които сте поискали съвет.
Изпратете едно кратко съобщение до два дни. Напишете къде сте се срещнали, повторете единственото нещо, което сте обещали (статията, запознанството, офертата), и спрете. Ако визитката ви е била с чип, другият вече има данните ви записани и съобщението е напомняне, а не досадно въвеждане на контакт. Ако е била хартиена, въведете неговите данни в телефона още същата вечер, преди визитката да отиде там, където отиват визитките.
Раздавайте по-малко визитки и ги давайте по-късно в разговора, отколкото ви се струва естествено. Обърнете текста към човека, използвайте две ръце, когато обстановката е официална, кажете с едно изречение защо да я запази и се отнасяйте с получената визитка така, както със самия човек. Нищо от това не се променя, когато визитката е метална с чип вътре; променя се това, че контактът е записан, преди да сте довършили изречението, а визитката се връща при вас за следващия разговор. Ние правим такива визитки, така че четете мнението ни с тази резерва, но правилата са по-стари от нас и работят и на хартия.
Една метална NFC визитка, която отваря дигиталния ви профил с допир, записва контакта и се връща в джоба ви.
Създайте своята визиткаКога се дава визитка?
Към края на разговора, след като се е появила причина да поддържате връзка. Ако започнете с визитката, изглежда като опит за продажба. Ако човекът срещу вас е значително по-високо в йерархията, изчакайте той да поиска или да предложи своята.
Невъзпитано ли е да давате визитки на парти?
Не, ако е дискретно, на един човек и оставите служебния разговор за друг ден. Не вадете визитка на маса, на която не се говори за работа; изчакайте, докато се сбогувате. На сватба и на погребение не се дават визитки.
Колко визитки да нося със себе си?
Три за вечеря или среща, десет до петнайсет за цял ден на конференция. Това покрива всеки разговор, който заслужава визитка, и няма купчинка, която да свърши. При NFC визитка отговорът е една, защото визитката се връща при вас след всеки допир.
Какво да кажа, когато давам визитка?
Едно изречение, което дава на човека причина да я използва: „Директният ми телефон е там, обадете ми се за четвъртък“ или „Всичко е в профила ми, доближете телефона до визитката.“ Длъжността я пропуснете, тя вече е написана.
Визитката с две ръце ли се подава?
В Япония задължително, както и в голяма част от Източна Азия: с текста към човека, а приемането е по същия начин. В Европа една ръка е напълно достатъчна, но да обърнете текста към човека и да го гледате, докато подавате, все още е знак на уважение.
NFC визитката подава ли се или само се допира?
Подавате я, казвате какво прави и оставяте другия да доближи телефона си. Жестът е същият като при хартиената визитка; просто визитката после се връща при вас. Ако човекът предпочита да задържи нещо, QR кодът на гърба отваря същия профил през камерата.
